tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1140
27 окт. 2007 г., 13:34

СЪЛЗА 

  Поэзия
703 0 8

Пак в очите се събират,

а в сърцето болката гори

и като младо вирче те извират,

за да паднат тежко по лицето ми.

Първо парят, после ме изгарят,

но е невъзможно да ги спра,

затова оставям ги да свалят

на живота ми от плещите товара.

И тъй като съм аз жена,

от Бога надарена със сълза,

в нея ще намеря аз опора

и душата си ще пусна пак на воля!

© Марина Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??