Пак в очите се събират,
а в сърцето болката гори
и като младо вирче те извират,
за да паднат тежко по лицето ми.
Първо парят, после ме изгарят,
но е невъзможно да ги спра,
затова оставям ги да свалят
на живота ми от плещите товара.
И тъй като съм аз жена,
от Бога надарена със сълза,
в нея ще намеря аз опора
и душата си ще пусна пак на воля!
© Марина Стоянова All rights reserved.
Сълзите действително пречистват както казва АНито, но аз ви желая повече усмивки и ви дарявам с една такава 
ПОздрави и прегръдки от мен, хубав ден 
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
