Пак в очите се събират,
а в сърцето болката гори
и като младо вирче те извират,
за да паднат тежко по лицето ми.
Първо парят, после ме изгарят,
но е невъзможно да ги спра,
затова оставям ги да свалят
на живота ми от плещите товара.
И тъй като съм аз жена,
от Бога надарена със сълза,
в нея ще намеря аз опора
и душата си ще пусна пак на воля!
© Марина Стоянова All rights reserved.
Сълзите действително пречистват както казва АНито, но аз ви желая повече усмивки и ви дарявам с една такава 
ПОздрави и прегръдки от мен, хубав ден 
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
