Пак в очите се събират,
а в сърцето болката гори
и като младо вирче те извират,
за да паднат тежко по лицето ми.
Първо парят, после ме изгарят,
но е невъзможно да ги спра,
затова оставям ги да свалят
на живота ми от плещите товара.
И тъй като съм аз жена,
от Бога надарена със сълза,
в нея ще намеря аз опора
и душата си ще пусна пак на воля!
© Марина Стоянова All rights reserved.
Сълзите действително пречистват както казва АНито, но аз ви желая повече усмивки и ви дарявам с една такава 
ПОздрави и прегръдки от мен, хубав ден 
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
