Всички
в онова къде блестù -
на нежната бреза -
се взряха...
Бисер ли е - или стъкълцè блестящо? -
чудеха се те...
Така
и не разбраха...
Това бе -
твоята сълза,
Сърце!!!...
Онази,
дето трябваше
да те пречисти скрито...
А ти-
получи
аплодисменти -
за това...
© Кирил Бачев Все права защищены