14 окт. 2008 г., 08:50

Сълза 

  Поэзия
714 0 7
Вдъхновение в сълза гореща,
капнала на този лист,
покани ме на спешна среща
със спомена, все още жив.
Куплетът сам се сплете,
с ръце изваяни от камък сив,
смъртта, откъснала красиво цвете,
се киска с крясък див.
Крещи си, мислиш ще попречиш,
и може да съм днес сама,
със сълзи ще полея цвете
и ще поникне с него вечна Любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Стоянова Все права защищены

Предложения
: ??:??