viktoar (Виктория Стоянова)
65 1044
14 окт. 2008 г., 08:50

Сълза 

  Поэзия
687 0 7


Вдъхновение в сълза гореща,
капнала на този лист,
покани ме на спешна среща
със спомена, все още жив.
Куплетът сам се сплете,
с ръце изваяни от камък сив,
смъртта, откъснала красиво цвете,
се киска с крясък див.
Крещи си, мислиш ще попречиш,
и може да  съм днес сама,
със сълзи ще полея  цвете
и ще поникне с него вечна Любовта.

© Виктория Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??