Oct 14, 2008, 8:50 AM

Сълза 

  Poetry
685 0 7


Вдъхновение в сълза гореща,
капнала на този лист,
покани ме на спешна среща
със спомена, все още жив.
Куплетът сам се сплете,
с ръце изваяни от камък сив,
смъртта, откъснала красиво цвете,
се киска с крясък див.
Крещи си, мислиш ще попречиш,
и може да  съм днес сама,
със сълзи ще полея  цвете
и ще поникне с него вечна Любовта.

© Виктория Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??