5 окт. 2009 г., 00:56

Сълза в окото ми

1.1K 0 25

Ти – мой живот! И моята любов!

Искрящо вино във бокала на душата ми.

Сълза в окото ми… Дихание…

Ти – моят спомен! Моя светла тайна!

Удави ме във глътки от живот.

Понесена на гребена на твоята мечта,

която небесата на Вселената създава,

създаде ми от щастието планина,

и аз я изкатерих до върха й.

От там те гледам...

Единствено не мога да простя -

не ме научи как сега

без тебе да живея…

 

 

 03.10.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

 

МУЗИКА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • болка е...
  • !
    Поздрав!
  • Със спомена за тая планина или с надеждата, че има и друга с още по-високи върхове за изкачване...Права е Ваня. Трудно е.
    Всеки сам в живота си решава накъде и как да продължава.
    После сам си е виновен за решенията съдбовни.
    Поздравления!
  • "не ме научи, как сега
    без тебе да живея"...
    Това е възможно най-трудният въпрос, който може да ни се падне в училището на Живота. Аз получих двойка,а на поправителен, едва ли ще ме допусне!На теб от сърце ти желая успех!Заслужаваш го! Прекрасен стих!Поздрав!
  • Финалът!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...