21 авг. 2024 г., 20:33
Товар размазва крехко сърце,
не зная как да го спася.
Светъл лъч, що пада върху зрънце,
потъва в мрак, душата си гася.
С очи страхливи в морето се губи,
как краката не достигат дъно.
Боли, много боли, страхът ме уби,
ала няма глас, ни вик, скръбно.
Едва доловимо, в душата се топят,
чисти с плач, сълзите меки.
Една по една, те тихо се ронят,
разказват своите истории леки. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация