Товар размазва крехко сърце,
не зная как да го спася.
Светъл лъч, що пада върху зрънце,
потъва в мрак, душата си гася.
С очи страхливи в морето се губи,
как краката не достигат дъно.
Боли, много боли, страхът ме уби,
ала няма глас, ни вик, скръбно.
Едва доловимо, в душата се топят,
чисти с плач, сълзите меки.
Една по една, те тихо се ронят,
разказват своите истории леки. ...