21.08.2024 г., 20:33 ч.

Сълзи от дете 

  Поезия » Философска
5.0 / 2
125 1 0

Товар размазва крехко сърце,
не зная как да го спася.
Светъл лъч, що пада върху зрънце,
потъва в мрак, душата си гася.

 

С очи страхливи в морето се губи,
как краката не достигат дъно.
Боли, много боли, страхът ме уби,
ала няма глас, ни вик, скръбно.

 

Едва доловимо, в душата се топят,
чисти с плач, сълзите меки.
Една по една, те тихо се ронят,
разказват своите истории леки.

 

Първата, твърда, по бузата пълзи,
болка на дете в нея се споменава.
Какъв живот, нищожество сълзи,
тежки думи от майка, всяка го изтезава.

 

„Просто, мързеливо, некадърно, сакато,”
чува какво, че нищо не струва.
В свят на болка, дете нападнато,
търси любов, но с лъжи търгува.

 

Втората сълза, мека, се стича,
крие детето, наранено в страх.
Глупаче, костюм на възрастен облича,
но слабостта го превръща в прах.

 

Скована душа, от страх се крие,
думи я раняват, пътя отрязват.
Животът суров, в илюзии гние,
светът те отхвърля, рани те разрязват.

© Мария Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Поетът е роден за Самота в окото на огромен кървав залез. Кърви вселената, превърната в сълза. Проко...
  • Днес всеки ти е чужд - последно време със хладно наметало те намята. Под шапката на този свят залита...
  • Навярно имат срок на годност думите, износват се и шепот, и мълва. По-дрипави от просещите друмници,...

Още произведения »