Товар размазва крехко сърце,
не зная как да го спася.
Светъл лъч, що пада върху зрънце,
потъва в мрак, душата си гася.

С очи страхливи в морето се губи,
как краката не достигат дъно.
Боли, много боли, страхът ме уби,
ала няма глас, ни вик, скръбно.

Едва доловимо, в душата се топят,
чисти с плач, сълзите меки.
Една по една, те тихо се ронят,
разказват своите истории леки.

Първата, твърда, по бузата пълзи,
болка на дете в нея се споменава.
Какъв живот, нищожество сълзи,
тежки думи от майка, всяка го изтезава.

„Просто, мързеливо, некадърно, сакато,”
чува какво, че нищо не струва.
В свят на болка, дете нападнато,
търси любов, но с лъжи търгува.

Втората сълза, мека, се стича,
крие детето, наранено в страх.
Глупаче, костюм на възрастен облича,
но слабостта го превръща в прах.

Скована душа, от страх се крие,
думи я раняват, пътя отрязват.
Животът суров, в илюзии гние,
светът те отхвърля, рани те разрязват.