diesto (Данаил Антонов)
1039 617
28 нояб. 2019 г., 08:10

Сълзите ми са в дясното око... 

  Поэзия » Любовная
494 4 9

 

Съблякох ти се. Гол, като в рождение. 

Не сещам студ, когато се разкривам. 

Дори и в най-дъждовното, студено време, 

душата ми обича да простира. 

А всъщност мен ме няма никъде. 

Дотолкова, че ти ме подминаваш. 

Невидим станах за едно обичане, 

(и много зрим любов, за да ти давам.) 

Не знам къде съм. В тебе сигурно. 

Или поне така ми се е искало. 

Преди като се губех, ме намираха. 

Сега на никого не бих му липсвал. 

А колко много исках да ме пазиш... 

Защото съм обречен на изчезване. 

Единствено на тебе се показах, 

с надежда любовта ми, да я вземеш. 

Вали като в Библейският потоп. 

И виждам всяка капка от пороя. 

Сълзите ми са в дясното око. 

А лявото те гледа като моя. 

Че облаците мене ме прегръщат. 

Сърцето ми прозрачно от тъга е. 

Дано, ти се прииска да ме върнеш. 

И сляпа да си, пак ще ме познаеш... 

 

Danny Diester

(Стихопат.) 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пак тъжен танц - самотен, любов е , а така боли... Поздрав за този стих и не само...
  • Галина, рак е зодията ми. Ако това питаш 😊
  • Прпчетох с удоволствие!
    Поздрави за хубавото стихотворение!
  • Рак?!
  • Благодаря, че се спряхте на моите стихопатщини. 🙂
  • Много ми хареса!
  • Много характерни са стиховете ти, Дани. Всички са трогателни, депресиращи.. Усеща се самота и безнадеждност на лирическия, който най-вероятно си ти. Толкова много стихове за нещастна любов и всичките.. Прекрасни 👌
  • Трудно е да коментирам стиховете ти,Дани! Разпиляваш ме по всички редове и търся ключа да разгадая същността ти. А ти сам разголваш душевността си - със замах, непоколебимо, но пласт по пласт, до прозрачност! Аплодисменти!
  • Май не е изневяра
Предложения
: ??:??