Сълзите ми са в дясното око...
Съблякох ти се. Гол, като в рождение.
Не сещам студ, когато се разкривам.
Дори и в най-дъждовното, студено време,
душата ми обича да простира.
А всъщност мен ме няма никъде.
Дотолкова, че ти ме подминаваш.
Невидим станах за едно обичане,
(и много зрим любов, за да ти давам.)
Не знам къде съм. В тебе сигурно.
Или поне така ми се е искало.
Преди като се губех, ме намираха.
Сега на никого не бих му липсвал.
А колко много исках да ме пазиш...
Защото съм обречен на изчезване.
Единствено на тебе се показах,
с надежда любовта ми, да я вземеш.
Вали като в Библейският потоп.
И виждам всяка капка от пороя.
Сълзите ми са в дясното око.
А лявото те гледа като моя.
Че облаците мене ме прегръщат.
Сърцето ми прозрачно от тъга е.
Дано, ти се прииска да ме върнеш.
И сляпа да си, пак ще ме познаеш...
Danny Diester
(Стихопат.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
