Сълзите на цвете
Събуждаме се с тъжни новини,
че вирусите зли навън върлуват.
Не е кошмарен сън това, нали?
Душите ни от утре се страхуват.
Компютрите жужат като пчели,
забили се в нелеката година,
а хората мълчат и ги боли...
Надявам се кошмарът да премине.
Сълзите се изливат от лица.
Небето почерня и се продъни.
Мечтите си отиват през нощта,
когато няма никой да ги спъне.
Площадите пустеят. Самота.
На люлката забравено е цвете,
което се полюшва с лекота –
но бавно го събарят ветровете.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
