17.10.2020 г., 7:45 ч.

Сълзите на цвете 

  Поезия » Друга
181 1 5

Събуждаме се с тъжни новини,
че вирусите зли навън върлуват.
Не е кошмарен сън това, нали?
Душите ни от утре се страхуват.

Компютрите жужат като пчели,
забили се в нелеката година,
а хората мълчат и ги боли...
Надявам се кошмарът да премине.

Сълзите се изливат от лица.
Небето почерня и се продъни.
Мечтите си отиват през нощта,
когато няма никой да ги спъне.

Площадите пустеят. Самота.
На люлката забравено е цвете,
което се полюшва с лекота –
но бавно го събарят ветровете.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??