На моята Гергана
Нима съм слаб, защото вечер плача
под свода ти, обагрен с блудкав цвят.
Преля морето и във утрото покани здрача,
а вместо да съм тъжен, аз запях...
Безгласен, сам отеквах във простора...
като безумна капчица любов...
изгубена от гордостта Ви: (- Хора)
се стичах посред сатанизма нов.
Парцелен съм, но... имам си усмивка.
Две копчета пришити за очи.
Елече от кашмир и захарна заливка. ...