velikataniki (Николина Милева)
208 6868
9.11.2010 г., 10:19 ч.

Сълзите не са слабост 

  Поезия
924 0 18

 





На моята Гергана

 


Нима съм слаб, защото вечер плача

под свода ти, обагрен с блудкав цвят.

Преля морето и във утрото покани здрача,

а вместо да съм тъжен, аз запях...

 

Безгласен, сам отеквах във простора...

като безумна капчица любов...

изгубена от гордостта Ви: (- Хора)

се стичах посред сатанизма нов.

 

Парцелен съм, но... имам си усмивка.

Две копчета пришити за очи.

Елече от кашмир и захарна заливка.

Под  копчетата ми струят сълзи...

 

Нима съм слаб, че вместо да ругая,

присядам тихичко на морските вълни...

говорим си, дори понякога мечтая

да ги превърна в каменни стихии...

 

За да не могат да преливат вече в яростта си,

а бавно да пропукват твърдата скала

и в капката светът да се изплаче

със силата на тази истинска сълза.




 

© Николина Милева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??