Сълзите не са слабост
На моята Гергана
Нима съм слаб, защото вечер плача
под свода ти, обагрен с блудкав цвят.
Преля морето и във утрото покани здрача,
а вместо да съм тъжен, аз запях...
Безгласен, сам отеквах във простора...
като безумна капчица любов...
изгубена от гордостта Ви: (- Хора)
се стичах посред сатанизма нов.
Парцелен съм, но... имам си усмивка.
Две копчета пришити за очи.
Елече от кашмир и захарна заливка.
Под копчетата ми струят сълзи...
Нима съм слаб, че вместо да ругая,
присядам тихичко на морските вълни...
говорим си, дори понякога мечтая
да ги превърна в каменни стихии...
За да не могат да преливат вече в яростта си,
а бавно да пропукват твърдата скала
и в капката светът да се изплаче
със силата на тази истинска сълза.
© Николина Милева All rights reserved.
