velikataniki (Николина Милева)
206 6896
9 nov 2010, 10:19

Сълзите не са слабост 

  Poesía
902 0 18

 





На моята Гергана

 


Нима съм слаб, защото вечер плача

под свода ти, обагрен с блудкав цвят.

Преля морето и във утрото покани здрача,

а вместо да съм тъжен, аз запях...

 

Безгласен, сам отеквах във простора...

като безумна капчица любов...

изгубена от гордостта Ви: (- Хора)

се стичах посред сатанизма нов.

 

Парцелен съм, но... имам си усмивка.

Две копчета пришити за очи.

Елече от кашмир и захарна заливка.

Под  копчетата ми струят сълзи...

 

Нима съм слаб, че вместо да ругая,

присядам тихичко на морските вълни...

говорим си, дори понякога мечтая

да ги превърна в каменни стихии...

 

За да не могат да преливат вече в яростта си,

а бавно да пропукват твърдата скала

и в капката светът да се изплаче

със силата на тази истинска сълза.




 

© Николина Милева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??