Съм
Аз съм обречена,
твоя мишена.
С думи съблечена,
от вяра лишена.
Копнеж забуксувал.
Негласен погром,
че нещо съм струвала.
Ограбена с взлом.
Стена разрушена.
Зид изграден...
Мечта задушена,
в простор изпарен.
Гърло продрано,
на сухо дере ми.
Петно позапрано,
леке е след време.
Изстрел угасва
в душа изподрана.
Сърцето зараства,
но белег остана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Божкова Все права защищены
