9.05.2017 г., 23:15 ч.  

Съм 

  Поезия » Друга
466 0 0

Аз съм обречена,

твоя мишена.

С думи съблечена,

от вяра лишена.

 

Копнеж забуксувал.

Негласен погром,

че нещо съм струвала.

Ограбена с взлом.

 

Стена разрушена.

Зид изграден...

Мечта задушена,

в простор изпарен.

 

Гърло продрано,

на сухо дере ми.

Петно позапрано,

леке е след време.

 

Изстрел угасва

в душа изподрана.

Сърцето зараства,

но белег остана.

 

 

 

© Мария Божкова Всички права запазени

08.05.2017 год.

Имам въпроси​:

Мишена ли съм?

Оръжие ли си, какво си?

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??