Съм
Аз съм обречена,
твоя мишена.
С думи съблечена,
от вяра лишена.
Копнеж забуксувал.
Негласен погром,
че нещо съм струвала.
Ограбена с взлом.
Стена разрушена.
Зид изграден...
Мечта задушена,
в простор изпарен.
Гърло продрано,
на сухо дере ми.
Петно позапрано,
леке е след време.
Изстрел угасва
в душа изподрана.
Сърцето зараства,
но белег остана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Божкова Всички права запазени
