Аз съм обречена,
твоя мишена.
С думи съблечена,
от вяра лишена.
Копнеж забуксувал.
Негласен погром,
че нещо съм струвала.
Ограбена с взлом.
Стена разрушена.
Зид изграден...
Мечта задушена,
в простор изпарен.
Гърло продрано,
на сухо дере ми.
Петно позапрано,
леке е след време.
Изстрел угасва
в душа изподрана.
Сърцето зараства,
но белег остана.
© Мария Божкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
