10 дек. 2014 г., 20:38

Съм 

  Поэзия » Любовная
773 0 6
Съм
С многоточия изричах те издъхано в бездумие,
разнищена римувах се в теб... съмнало безлуние,
чертаех те в щрих с ропотно безумие,
... докосваща съм в миг на клетвено забвение.
Пилях се в свят непознат... ранено те отричах,
преглъщах си мечтите... в себе си те вплитах,
улавях се в миг на обредно вричане,
прелях се в душата ти, смирена в обичане.
Непотърсени думи, неказани... твоето мълчание
пронизва в сляпото изволение... шепетно ридание,
... същността ми търси избавление... спасение... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Константинова Все права защищены

Предложения
: ??:??