Съм
Съм
С многоточия изричах те издъхано в бездумие,
разнищена римувах се в теб... съмнало безлуние,
чертаех те в щрих с ропотно безумие,
... докосваща съм в миг на клетвено забвение.
Пилях се в свят непознат... ранено те отричах,
преглъщах си мечтите... в себе си те вплитах,
улавях се в миг на обредно вричане,
прелях се в душата ти, смирена в обичане.
Непотърсени думи, неказани... твоето мълчание
пронизва в сляпото изволение... шепетно ридание,
... същността ми търси избавление... спасение...
без чужди норми, в грешна съдба с жадно знамение.
И ще бъде за тебе онази, приютила те в тъмното,
ще бъда, врекла се до лудост в бездумното,
тази която в нечута тишина смирена тотемно
в непотърсена, бледа съдба е твоето око Земно.
© Ванина Константинова All rights reserved.
