Emalda (Ванина Константинова)
65 161
10.12.2014 г., 20:38 ч.

Съм 

  Поезия » Любовна
617 0 6

Съм

 

С многоточия изричах те издъхано в бездумие,

разнищена римувах се в теб... съмнало безлуние,

чертаех те в щрих с ропотно безумие,

... докосваща съм в миг на клетвено забвение.

 

Пилях се в свят непознат... ранено те отричах,

преглъщах си мечтите... в себе си те вплитах,

улавях се в миг на обредно вричане,

прелях се в душата ти, смирена в обичане.

 

Непотърсени думи, неказани... твоето мълчание

пронизва в сляпото изволение... шепетно ридание,

... същността ми търси избавление... спасение...

без чужди норми, в грешна съдба с жадно знамение.

 

И ще бъде за тебе онази, приютила те в тъмното,

ще бъда, врекла се до лудост в бездумното,

тази която в нечута тишина смирена тотемно

в непотърсена, бледа съдба е твоето око Земно.

© Ванина Константинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Любовта е всеобхватно понятие, това е преди всичко себеотдаване към всичко и към всееки, тя ни хармонизира с Вселената и ни приобщава към онези непознати висини, където всичко е равновесие и покой.
  • Страхотно го каза, Ванина! Великолепна формулировка /за която съм ти дълбоко благодарен/:

    "Любовта си остава вечният ... въпрос!" (!!!)

    И тя ми дава основание да твърдя, че любовта генерира вечността. Защото ако нещо не е любов, то рано или късно се разпада и следователно не може да бъде вечно. Само Истинската, Безсмъртната, любов на душите е слепване, с последващо сливане - ЗАВИНАГИ!!!
  • Благодаря ти, Кръстина!
  • "Пилях се в свят непознат... ранено те отричах,
    преглъщах си мечтите... в себе си те вплитах,
    улавях се в миг на обредно вричане,
    прелях се в душата ти, смирена в обичане."
    ................................................................
    Много силен, оригинален стих, посветен на магията на любовта, сътворен с поетично майсторство! Автентични и стилни метафори! Поздрави и от мен!
  • Благодаря ти, Мисана! Любовта си остава вечният ... въпрос!
  • Темата за пълното себеотдаване в любовта е твоята тема, Ванина! С упорито постоянство и с неподкупно майсторство ти я реализираш в редица свои стиховорения. Това също не прави изключение.
    Отлично встъпление и силен финал:

    "И ще бъда за тебе онази, приютила те в тъмното,
    ще бъда, врекла се до лудост в бездумното,
    тази която в нечута тишина смирена тотемно
    в непотърсена, бледа съдба е твоето око Земно.",

    изпъват естетическа сребърна нишка, по която се равнява целият поетичен текст, за който те поздравявам!
Предложения
: ??:??