Сън...

19 окт. 2008 г., 21:01

Поэзия

697 0 1

Посветено но Васко,
приятеля, който никога няма да прочете тези редове...

Като сянка идваш във съня ми
и разстилаш огнен плащ!
Идваш като птица бяла,
разперила крилете си над нас!

Желая със ръка да те докосна,
искам да извикам във съня!
Но все не мога... и не мога...
сън ли си или мираж?!

Може би се побърквам... едва ли!
Аз чувствам, че си тук, до нас!
Липсваш ми... това е!
И тъй ще бъде до последния час!

Свързани произведения

Ена (Елена Гоцева)

2008-10-22T19:55:39+03:00

Задъхана болка... много тъга и обич...
Хубав стих, докосна ме, мила Любка!
Той е там, при вас, обича ви и ви закриля...
А може би вече е прочел този вълнуващ стих...
Хареса ми стиха ти, макар и тъжен!
Прегръдка, мила!

Сън...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения