Oct 19, 2008, 9:01 PM

Сън...

Poetry

911 0 1

Посветено но Васко,
приятеля, който никога няма да прочете тези редове...

Като сянка идваш във съня ми
и разстилаш огнен плащ!
Идваш като птица бяла,
разперила крилете си над нас!

Желая със ръка да те докосна,
искам да извикам във съня!
Но все не мога... и не мога...
сън ли си или мираж?!

Може би се побърквам... едва ли!
Аз чувствам, че си тук, до нас!
Липсваш ми... това е!
И тъй ще бъде до последния час!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ена (Елена Гоцева)

Задъхана болка... много тъга и обич...
Хубав стих, докосна ме, мила Любка!
Той е там, при вас, обича ви и ви закриля...
А може би вече е прочел този вълнуващ стих...
Хареса ми стиха ти, макар и тъжен!
Прегръдка, мила!

2008-10-22T19:55:39+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0