Oct 19, 2008, 9:01 PM
Сън...
Посветено но Васко,
приятеля, който никога няма да прочете тези редове...
Като сянка идваш във съня ми
и разстилаш огнен плащ!
Идваш като птица бяла,
разперила крилете си над нас!
Желая със ръка да те докосна,
искам да извикам във съня!
Но все не мога... и не мога...
сън ли си или мираж?!
Може би се побърквам... едва ли!
Аз чувствам, че си тук, до нас!
Липсваш ми... това е!
И тъй ще бъде до последния час!
приятеля, който никога няма да прочете тези редове...
Като сянка идваш във съня ми
и разстилаш огнен плащ!
Идваш като птица бяла,
разперила крилете си над нас!
Желая със ръка да те докосна,
искам да извикам във съня!
Но все не мога... и не мога...
сън ли си или мираж?!
Може би се побърквам... едва ли!
Аз чувствам, че си тук, до нас!
Липсваш ми... това е!
И тъй ще бъде до последния час!
© Любка Тошкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Хубав стих, докосна ме, мила Любка!
Той е там, при вас, обича ви и ви закриля...
А може би вече е прочел този вълнуващ стих...
Хареса ми стиха ти, макар и тъжен!
Прегръдка, мила!