Сън...
приятеля, който никога няма да прочете тези редове...
Като сянка идваш във съня ми
и разстилаш огнен плащ!
Идваш като птица бяла,
разперила крилете си над нас!
Желая със ръка да те докосна,
искам да извикам във съня!
Но все не мога... и не мога...
сън ли си или мираж?!
Може би се побърквам... едва ли!
Аз чувствам, че си тук, до нас!
Липсваш ми... това е!
И тъй ще бъде до последния час!
© Любка Тошкова All rights reserved.