19.10.2008 г., 21:01 ч.
Сън...
Посветено но Васко,
приятеля, който никога няма да прочете тези редове...
Като сянка идваш във съня ми
и разстилаш огнен плащ!
Идваш като птица бяла,
разперила крилете си над нас!
Желая със ръка да те докосна,
искам да извикам във съня!
Но все не мога... и не мога...
сън ли си или мираж?!
Може би се побърквам... едва ли!
Аз чувствам, че си тук, до нас!
Липсваш ми... това е!
И тъй ще бъде до последния час!
приятеля, който никога няма да прочете тези редове...
Като сянка идваш във съня ми
и разстилаш огнен плащ!
Идваш като птица бяла,
разперила крилете си над нас!
Желая със ръка да те докосна,
искам да извикам във съня!
Но все не мога... и не мога...
сън ли си или мираж?!
Може би се побърквам... едва ли!
Аз чувствам, че си тук, до нас!
Липсваш ми... това е!
И тъй ще бъде до последния час!
© Любка Тошкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Хубав стих, докосна ме, мила Любка!
Той е там, при вас, обича ви и ви закриля...
А може би вече е прочел този вълнуващ стих...
Хареса ми стиха ти, макар и тъжен!
Прегръдка, мила!