Тошкова (Любка Тошкова) Тошкова (Любка Тошкова)
9
19.10.2008 г., 21:01

Сън...

907 0 1
Посветено но Васко,
приятеля, който никога няма да прочете тези редове...


Като сянка идваш във съня ми
и разстилаш огнен плащ!
Идваш като птица бяла,
разперила крилете си над нас!


Желая със ръка да те докосна,
искам да извикам във съня!
Но все не мога... и не мога...
сън ли си или мираж?!


Може би се побърквам... едва ли!
Аз чувствам, че си тук, до нас!
Липсваш ми... това е!
И тъй ще бъде до последния час!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любка Тошкова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Ена (Елена Гоцева)
    Ена (Елена Гоцева)
    Задъхана болка... много тъга и обич...
    Хубав стих, докосна ме, мила Любка!
    Той е там, при вас, обича ви и ви закриля...
    А може би вече е прочел този вълнуващ стих...
    Хареса ми стиха ти, макар и тъжен!
    Прегръдка, мила!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0