Вървя из умрелите, скучни алеи,
гонен от вятъра, сив и злокобен.
А щастието няма го, нийде не грей,
разнася се някакъв шепот греховен.
А старата мелница все още върти се
и вдига във въздуха мъртви листа.
Вековният чинар до нея някак крепи се,
впил короната си във разкошна дъга.
Подминавам ги бързо, не ги поглеждам дори,
мътни сенки в душата ми ровят,
стаили се там в тези ранни зори
и моите красиви спомени тровят. ...