Сън

AxlSaint (Аксел Роуз)
10 31

23 авг. 2011 г., 18:15

Поэзия » Философская

946 0 2

Вървя из умрелите, скучни алеи,

гонен от вятъра, сив и злокобен.

А щастието няма го, нийде не грей,

разнася се някакъв шепот греховен.

А старата мелница все още върти се

и вдига във въздуха мъртви листа.

Вековният чинар до нея някак крепи се,

впил короната си във разкошна дъга.

Подминавам ги бързо, не ги поглеждам дори,

мътни сенки в душата ми ровят,

стаили се там в тези ранни зори

и моите красиви спомени тровят.

Задушени в мъглата, проблясват тихи искри

и там някъде в тишината разбирам, че животът още кипи.

Поглеждам далеко във мрака, но не виждам нищо, уви,

и тогава аз се събуждам, затворен от четири стени.