Сън
Вървя из умрелите, скучни алеи,
гонен от вятъра, сив и злокобен.
А щастието няма го, нийде не грей,
разнася се някакъв шепот греховен.
А старата мелница все още върти се
и вдига във въздуха мъртви листа.
Вековният чинар до нея някак крепи се,
впил короната си във разкошна дъга.
Подминавам ги бързо, не ги поглеждам дори,
мътни сенки в душата ми ровят,
стаили се там в тези ранни зори
и моите красиви спомени тровят.
Задушени в мъглата, проблясват тихи искри
и там някъде в тишината разбирам, че животът още кипи.
Поглеждам далеко във мрака, но не виждам нищо, уви,
и тогава аз се събуждам, затворен от четири стени.
© Аксел Роуз All rights reserved.
