AxlSaint (Аксел Роуз)
10 31
Aug 23, 2011, 6:15 PM

Сън 

  Poetry » Phylosophy
943 0 2

 Вървя из умрелите, скучни алеи,

 гонен от вятъра, сив и злокобен.

 А щастието няма го, нийде не грей,

 разнася се някакъв шепот греховен.


 А старата мелница все още върти се

 и вдига във въздуха мъртви листа.

 Вековният чинар до нея някак крепи се,

 впил короната си във разкошна дъга.


 Подминавам ги бързо, не ги поглеждам дори,

 мътни сенки в душата ми ровят,

 стаили се там в тези ранни зори

 и моите красиви спомени тровят.


 Задушени в мъглата, проблясват тихи искри

 и там някъде в тишината разбирам, че животът още кипи.

 Поглеждам далеко във мрака, но не виждам нищо, уви,

 и тогава аз се събуждам, затворен от четири стени.   

© Аксел Роуз All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??