19 янв. 2020 г., 07:50

Сън

658 0 2

Сън

 

Ако ме затвориш в несбъднат сън

някъде във мрака,

знай, че аз пулсирам със всеки дъх

и пак и пак те чакам.

Ако ме разминеш утре и стъпките ти

при друга обич спрат

и вече в теб ме няма.

Ще приседна вън на прага-

дори не знам какво ще чакам.

Ако в прегръдка-друга,

усмивка притаиш и щастие ти дава,

оставам същата любов за теб.

И пак наивно ще те почакам.

Ако следа във спомен се превърна-

остави ме нека прегоря,

като малко пламъче от обич

да носиш в твоята душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...