Jan 19, 2020, 7:50 AM

Сън

  Poetry » Love
654 0 2

Сън

 

Ако ме затвориш в несбъднат сън

някъде във мрака,

знай, че аз пулсирам със всеки дъх

и пак и пак те чакам.

Ако ме разминеш утре и стъпките ти

при друга обич спрат

и вече в теб ме няма.

Ще приседна вън на прага-

дори не знам какво ще чакам.

Ако в прегръдка-друга,

усмивка притаиш и щастие ти дава,

оставам същата любов за теб.

И пак наивно ще те почакам.

Ако следа във спомен се превърна-

остави ме нека прегоря,

като малко пламъче от обич

да носиш в твоята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...