Сън
Ако ме затвориш в несбъднат сън
някъде във мрака,
знай, че аз пулсирам със всеки дъх
и пак и пак те чакам.
Ако ме разминеш утре и стъпките ти
при друга обич спрат
и вече в теб ме няма.
Ще приседна вън на прага-
дори не знам какво ще чакам.
Ако в прегръдка-друга,
усмивка притаиш и щастие ти дава,
оставам същата любов за теб.
И пак наивно ще те почакам.
Ако следа във спомен се превърна-
остави ме нека прегоря,
като малко пламъче от обич
да носиш в твоята душа.
© Елеонора Крушева Всички права запазени