Сън
Когато слънцето запали хоризонта
И бавно ражда се деня
При теб ще вляза леко аз на пръсти
Така красива си в съня
Усмихваш се, а сякаш разцъфтява цвете
По нежно и от майската роса
Ще те помилвам със дланта си
По кожата ти фина като розов цвят
Навеждам се, докосвам те с дъха си
Една въздишка се отронва тихо
Присядам, с поглед те изпивам
И чакам, чакам да се върнеш
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Севделин Порчев Все права защищены
