Когато слънцето запали хоризонта
И бавно ражда се деня
При теб ще вляза леко аз на пръсти
Така красива си в съня
Усмихваш се, а сякаш разцъфтява цвете
По нежно и от майската роса
Ще те помилвам със дланта си
По кожата ти фина като розов цвят
Навеждам се, докосвам те с дъха си
Една въздишка се отронва тихо
Присядам, с поглед те изпивам
И чакам, чакам да се върнеш
© Севделин Порчев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
