Когато слънцето запали хоризонта
И бавно ражда се деня
При теб ще вляза леко аз на пръсти
Така красива си в съня
Усмихваш се, а сякаш разцъфтява цвете
По нежно и от майската роса
Ще те помилвам със дланта си
По кожата ти фина като розов цвят
Навеждам се, докосвам те с дъха си
Една въздишка се отронва тихо
Присядам, с поглед те изпивам
И чакам, чакам да се върнеш
© Севделин Порчев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
