Сън
Смъртта ми-
тиха и безбрежна:
до главата ми приседна...
Защо си мислех,
че е стара,грозновата?
Смъртта-весталка млада
ме погали мълчаливо.
Тя бе красива, ненагледна
и влюбена в нощта неземна...
"Дойдох,защото те обичам!"
От шепота й очарован
последвах нейната пътека...
"Готов за теб съм, мила!"
Тръгнах с нея, тъй спокоен.
И не исках да се будя,
за да не я загубя.
Смъртта ми-
тиха и безгласа
в изгрева на тази нощ
бди с мене.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
