Смъртта ми-
тиха и безбрежна:
до главата ми приседна...
Защо си мислех,
че е стара,грозновата?
Смъртта-весталка млада
ме погали мълчаливо.
Тя бе красива, ненагледна
и влюбена в нощта неземна...
"Дойдох,защото те обичам!"
От шепота й очарован
последвах нейната пътека...
"Готов за теб съм, мила!"
Тръгнах с нея, тъй спокоен.
И не исках да се будя,
за да не я загубя.
Смъртта ми-
тиха и безгласа
в изгрева на тази нощ
бди с мене.
© Стойчо Станев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
