Смъртта ми-
тиха и безбрежна:
до главата ми приседна...
Защо си мислех,
че е стара,грозновата?
Смъртта-весталка млада
ме погали мълчаливо.
Тя бе красива, ненагледна
и влюбена в нощта неземна...
"Дойдох,защото те обичам!"
От шепота й очарован
последвах нейната пътека...
"Готов за теб съм, мила!"
Тръгнах с нея, тъй спокоен.
И не исках да се будя,
за да не я загубя.
Смъртта ми-
тиха и безгласа
в изгрева на тази нощ
бди с мене.
© Стойчо Станев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
