20 авг. 2024 г., 16:24  

Сън 2

490 0 0

 

Бързо обличам старите дрехи.    

Отново с песен излизам на вън.   

Отново различен, отново свободен.   

Времето спирам…, и всичко превръщам в приказен сън.  

 

Тогава тичам бос по полето.  

Усещам с лицето си топлия дъжд.  

С усмивка поглеждам високо в небето.  

И тръгвам на някъде просто така    

Спускам се бавно.., и правя каквото си искам проста така  

 

Танцувам в ритам на бляскави мисли. 
С искри от летящи звезди.  

Превръщам всичко в нова красива реалност.  

 

Слънцето тук си прави шега.  

Луната се смее зад облак с крила. 

Дъгата рисува луди неща  

Вятър играе с капки  вода.   

И всичко  се ражда /случва/ в тази игра.  

И тръгвам на някъде просто тъка.   

Спускам се бавно..., правя каквото си искам проста така

 

Н. Христов 2024 г. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...