20 авг. 2024 г., 16:24  

Сън 2

492 0 0

 

Бързо обличам старите дрехи.    

Отново с песен излизам на вън.   

Отново различен, отново свободен.   

Времето спирам…, и всичко превръщам в приказен сън.  

 

Тогава тичам бос по полето.  

Усещам с лицето си топлия дъжд.  

С усмивка поглеждам високо в небето.  

И тръгвам на някъде просто така    

Спускам се бавно.., и правя каквото си искам проста така  

 

Танцувам в ритам на бляскави мисли. 
С искри от летящи звезди.  

Превръщам всичко в нова красива реалност.  

 

Слънцето тук си прави шега.  

Луната се смее зад облак с крила. 

Дъгата рисува луди неща  

Вятър играе с капки  вода.   

И всичко  се ражда /случва/ в тази игра.  

И тръгвам на някъде просто тъка.   

Спускам се бавно..., правя каквото си искам проста така

 

Н. Христов 2024 г. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....