Aug 20, 2024, 4:24 PM  

Сън 2

484 0 0

 

Бързо обличам старите дрехи.    

Отново с песен излизам на вън.   

Отново различен, отново свободен.   

Времето спирам…, и всичко превръщам в приказен сън.  

 

Тогава тичам бос по полето.  

Усещам с лицето си топлия дъжд.  

С усмивка поглеждам високо в небето.  

И тръгвам на някъде просто така    

Спускам се бавно.., и правя каквото си искам проста така  

 

Танцувам в ритам на бляскави мисли. 
С искри от летящи звезди.  

Превръщам всичко в нова красива реалност.  

 

Слънцето тук си прави шега.  

Луната се смее зад облак с крила. 

Дъгата рисува луди неща  

Вятър играе с капки  вода.   

И всичко  се ражда /случва/ в тази игра.  

И тръгвам на някъде просто тъка.   

Спускам се бавно..., правя каквото си искам проста така

 

Н. Христов 2024 г. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...