20.08.2024 г., 16:24  

Сън 2

487 0 0

 

Бързо обличам старите дрехи.    

Отново с песен излизам на вън.   

Отново различен, отново свободен.   

Времето спирам…, и всичко превръщам в приказен сън.  

 

Тогава тичам бос по полето.  

Усещам с лицето си топлия дъжд.  

С усмивка поглеждам високо в небето.  

И тръгвам на някъде просто така    

Спускам се бавно.., и правя каквото си искам проста така  

 

Танцувам в ритам на бляскави мисли. 
С искри от летящи звезди.  

Превръщам всичко в нова красива реалност.  

 

Слънцето тук си прави шега.  

Луната се смее зад облак с крила. 

Дъгата рисува луди неща  

Вятър играе с капки  вода.   

И всичко  се ражда /случва/ в тази игра.  

И тръгвам на някъде просто тъка.   

Спускам се бавно..., правя каквото си искам проста така

 

Н. Христов 2024 г. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...