21 авг. 2018 г., 19:26

Сън от утрешния ден

1.5K 11 12

СЪН ОТ УТРЕШНИЯ ДЕН

 

Това е сън. Из нощното небе

се гонят полудели Персеиди.

Не ме буди във утрешния ден,
защото вече знам, че ще си идеш.

 

И знам щом съска есента у мен 
тревите са простили на косача.
Не ме буди във утрешния ден.
Не искам да ме видиш как ще плача.

 

Как отзвучава сетният рефрен...   

И болката понякога си струва.
Не ме буди във утрешния ден.
Така ще мога дълго да сънувам!

 

Животът някак ще си продължи

подхлъзнах се в поредната му драма.

Във утрешния ден не ме буди 

по-лесно е да мислиш, че ме няма


На залеза с лисичите следи

заблудата е сладка и красива.

Във утрешния ден не ме буди.

Без тебе няма смисъл да съм жива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • благодаря ви, бъдете!
  • "И знам – щом съска есента у мен –
    тревите са простили на косача."

    И тази прошка някак ме гневи...
    Една трева със сила да прощава.
    Дали защото пролетта преди
    със бъдещата пролет се сравнява?
    И губи със усмивка и финес
    (обидата във мен по вълчи вие)
    По навик все я храня и до днес...
    Дано тревата утре да я скрие...

    Разтърси ме Валя! Благодаря ти за този стих!
  • Великолепен стих!...
    Дълбок!... Докосващ!... Човешки!...
    Поздравления за умението да вълнуваш, Валя!...
  • "И знам – щом съска есента у мен –
    тревите са простили на косача."
    Прелест! *
  • Великолепно!!!!!!!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...