27 мая 2024 г., 17:55

Сън с нежелан край

713 1 7

Луна- голяма жълта пита
и бор сребрист в гората - нощен крал.
Щурчета свирят нежно, цяла свита.
Във рай такъв едва ли си живял.

 

Днес бих могла на карти да заложа,
ако в съня си с мен се понесеш,
ще молиш ангели и дядо Боже,
да бъде вечно...Ала пълен леш

 

настава.  Нощта към края си отива. 
Макар небето още с цвят е сив гранит.
Очи отварям. Спала съм на криво
Ти как си? Също? Ти си  като бит?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

37 место

Комментарии

Комментарии

  • Ха-ха. По- добре е да си спинкаме добре и да се будим отпочинали.
  • Извод: Спането накриво ражда поезия. Успех!
  • Благодаря, Ники
  • Успех!
  • Много се радвам, че си се вдъхновила! И този стих е наистина различен от другите в предизвикателството, нежен е, магичен...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...