27 may 2024, 17:55

Сън с нежелан край 

  Poesía » De humor
272 1 7

Луна- голяма жълта пита
и бор сребрист в гората - нощен крал.
Щурчета свирят нежно, цяла свита.
Във рай такъв едва ли си живял.

 

Днес бих могла на карти да заложа,
ако в съня си с мен се понесеш,
ще молиш ангели и дядо Боже,
да бъде вечно...Ала пълен леш

 

настава.  Нощта към края си отива. 
Макар небето още с цвят е сив гранит.
Очи отварям. Спала съм на криво
Ти как си? Също? Ти си  като бит?

© Ирен Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Буриме »

37 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ха-ха. По- добре е да си спинкаме добре и да се будим отпочинали.
  • Извод: Спането накриво ражда поезия. Успех!
  • Благодаря, Ники
  • Успех!
  • Много се радвам, че си се вдъхновила! И този стих е наистина различен от другите в предизвикателството, нежен е, магичен...
  • Ох, Скити. Ако не бяха задължените рими, красивия сън можеше още да продължи, ама на ..
    Това предизвикателство искрено ме забавлява. Благодаря, че намина
  • Един красив и нежен сън! И аз може да поспя накриво за такива картини
    Много ми хареса!
Propuestas
: ??:??