24 июн. 2015 г., 20:14

Сън за живот

544 0 0

Тъй нежно мисля аз за тебе,
не зная ти тъй мислиш ли за мене...

В съня ми ето пак те има,

ала времето сякаш тъй бързо си отива!

 

Ти живееш в мен все тъй хубава, красива,

не зная аз истинска ли си, или фалшива.

Пламъкът в сърцето все тъй силно той бушува,

не зная туй любов ли е, ил само тъй ми се струва.

 

И пак тъй мило те жадувам,

и не се преструвам, тайно аз копнея

да си до мен сега

и да те целувам.

 

И сякаш Бог тъй твърдо отредил е,

аз и ти тъй далече да стоиме!

Да те жадувам аз, тъй силно, нереално,

ала теб те няма...

 

... и чувствам силна болка в мене да уляга,

и чувам Дяволът как приканва ме към ада.

 

Без теб животът тъй безсмислен ми изглежда

и готов съм аз, без никаква надежда

да отлетя от този свят тъй зловещ,

‘щот без тебе чувствам се кат’ обикновена вещ.

 

Обичам те тъй силно, невъзможно,

и да живея аз без тебе би било твърде тежко, сложно.

Затуй аз пак ще ида малко да поспя

и ще се надявам ти пак да долетиш в съня....

 

Тъй нежно мисля аз за тебе,

не зная аз обаче,

ти тъй мислиш ли за мене... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ат Мо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....