Тъй нежно мисля аз за тебе,
не зная ти тъй мислиш ли за мене...

В съня ми ето пак те има,

ала времето сякаш тъй бързо си отива!

Ти живееш в мен все тъй хубава, красива,

не зная аз истинска ли си, или фалшива.

Пламъкът в сърцето все тъй силно той бушува,

не зная туй любов ли е, ил само тъй ми се струва.

И пак тъй мило те жадувам,

и не се преструвам, тайно аз копнея

да си до мен сега

и да те целувам.

И сякаш Бог тъй твърдо отредил е,

аз и ти тъй далече да стоиме!

Да те жадувам аз, тъй силно, нереално,

ала теб те няма...

... и чувствам силна болка в мене да уляга,

и чувам Дяволът как приканва ме към ада.

Без теб животът тъй безсмислен ми изглежда

и готов съм аз, без никаква надежда

да отлетя от този свят тъй зловещ,

‘щот без тебе чувствам се кат’ обикновена вещ.

Обичам те тъй силно, невъзможно,

и да живея аз без тебе би било твърде тежко, сложно.

Затуй аз пак ще ида малко да поспя

и ще се надявам ти пак да долетиш в съня....

Тъй нежно мисля аз за тебе,

не зная аз обаче,

ти тъй мислиш ли за мене...