Очите твои аз съзирам

и ти съзираш моите сега...

Ти, целувка в мене впила,

а аз не сменям участта.

В разкошен свят си ний живеем,

не газим ние любовта...

и се любим, и се смеем -

раздялата ще дойде със смъртта!

Но изведнъж сърцето ми се стресна

и осъзнавам изведнъж - беда!

И виждам, че не раят ме плесна,

а утринна, свежа роса!

Осъзнах се - сън и блян...

Сълзи в очи ми трепват.

Тъмни листи, сън желан -

сълзи по снимката ти лепнат.

Сълзите си изтривам,

изтривам и потта,

но няма вече кой

душата да изтрие!