Сън за щастие
Очите твои аз съзирам
и ти съзираш моите сега...
Ти, целувка в мене впила,
а аз не сменям участта.
В разкошен свят си ний живеем,
не газим ние любовта...
и се любим, и се смеем -
раздялата ще дойде със смъртта!
Но изведнъж сърцето ми се стресна
и осъзнавам изведнъж - беда!
И виждам, че не раят ме плесна,
а утринна, свежа роса!
Осъзнах се - сън и блян...
Сълзи в очи ми трепват.
Тъмни листи, сън желан -
сълзи по снимката ти лепнат.
Сълзите си изтривам,
изтривам и потта,
но няма вече кой
душата да изтрие!
© Стойко Минчев All rights reserved.
