Сън за спомен
От доста време сън не ме лови,
пак и пак възглавниците сменях.
Сгушила се в синкавия мрак,
спомените наши за сълзи разменях.
И леглото старо с ново подмених.
А ако напусна тази наша къща?
И накрай света да заживея,
сърцето пак при теб ще ме връща.
Не било е от предметите,
не е и от нощите мразовити.
Липсват ми парещите ласки
в далечното минало завити.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Айше Али Все права защищены
