От доста време сън не ме лови,
пак и пак възглавниците сменях.
Сгушила се в синкавия мрак,
спомените наши за сълзи разменях.
И леглото старо с ново подмених.
А ако напусна тази наша къща?
И накрай света да заживея,
сърцето пак при теб ще ме връща.
Не било е от предметите,
не е и от нощите мразовити.
Липсват ми парещите ласки
в далечното минало завити.
© Айше Али All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
