От доста време сън не ме лови,
пак и пак възглавниците сменях.
Сгушила се в синкавия мрак,
спомените наши за сълзи разменях.
И леглото старо с ново подмених.
А ако напусна тази наша къща?
И накрай света да заживея,
сърцето пак при теб ще ме връща.
Не било е от предметите,
не е и от нощите мразовити.
Липсват ми парещите ласки
в далечното минало завити.
© Айше Али All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
