Сън за спомен
От доста време сън не ме лови,
пак и пак възглавниците сменях.
Сгушила се в синкавия мрак,
спомените наши за сълзи разменях.
И леглото старо с ново подмених.
А ако напусна тази наша къща?
И накрай света да заживея,
сърцето пак при теб ще ме връща.
Не било е от предметите,
не е и от нощите мразовити.
Липсват ми парещите ласки
в далечното минало завити.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Айше Али Всички права запазени
