Лилави минзухари, витошки лалета,
захапали са слънцето жестоко, дишат,
задъхани като бездомни псета
за влага жадни, не миришат.
Под тях изсъхнала тревата
разстила жълтата си длан,
поляга, впива се душата,
изтляла в болка, преродена в сън.
Покриват спомени поляни вечни,
стърчат стебла като войници прави,
и в облаци отминали, далечни
пътуват минзухарите лилави. ...