Сънно...
Сънно тракат колелата в мрака.
Нижат се тунел подир тунел,
а перонът пуст след нас остана.
И разтвори се в тебе мрака.
Релсите неистово свистят.
Тъжен глас отнякъде проплака...
Влакът ли?! Отведе ме...
Не те дочака.
Потъна във поредния тунел...
Може би...
и бавно се стопиха
стъпките в нощта.
А във ръцете си държах...
твоята негаснеща следа.
Във форма на сърце.
И само там, встрани -
брезичките, онези, двете...
Нали ги помниш? Моля те, кажи.
Останаха в очакване
на топлия ти глас,
прегърнати като че ли...
Напук на вятъра студен,
за да ни дочакат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены
